Хранене при Хашимото и хипофункция

Хашимото и хипофункция на жлезата са състояния, които Аюрведа разглежда като дисбаланси на водещи енергии в тялото. При Хашимото преобладават случаите на дисбаланс на Вата и Пита, а при хипофункция (без Хашимото) – на Пита и Кафа. При Базедова болест, хиперфункция и хашитоксикоза преобладаващият дисбаланс е във Вата. При инсулинова резистентност, диабет тип 2, метаболитен синдром – дисбалансите са в Кафа.

За да се чувства човек добре и за да не се задълбочава, а обратно – да се подобрява, огромно значение има начина на хранене и храните, които се консумират, тъй като те оказват директно и много силно влияние върху баланса на гореспоменатите енергии в тялото.  Тук ще разгледаме способи за намаляване на Пита енергията, което ще доведе до подобряване на симптоматиката при Хашимото и хипофункция на жлезата.

Тези съвети за хранене са следните:

1. Консумация на хляб, приготвен с квас с дълго втасване. Ако нямате достъп до такъв хляб, по-добре не яжте друг. Всеки друг продукт, съдържащ глутен следва да се избягва.

2. Сутрин на гладно пийте вода с примесено малко количество розова вода.

3. Избягвайте всичко, което съдържа мая, алкохол, кофеин. Избягвайте честа консумация на шоколад, твърди сирена, кисело мляко, сол и преработени рафинирани растителни мазнини.

4. Избягвайте храни с изразен сладък, солен и лют вкус.

5. Препоръчителни са свежи прясно приготвени храни с преобладаващ леко сладък, горчив и стипчив вкус (това са зеленолистни през пролетта и лятото, а през зимата – бобови и зърнени храни).

6. Фокусирайте се върху консумация на местни сезонни плодове и зеленчуци без да обръщате внимание на протеини, въглехидрати и мазнини.

7. Използвайте гхи и краве масло или свинска мас като мазнини за готвене през зимата. Лятото – кокосово, слънчогледово масло и зехтин.

8. Твърдите млечни продукти (сирена, кашкавал, извара) трябва да се намалят и да не се консумират на вечеря. Течните (прясно и кисело мляко, кефир, айрян) да се консумират след залез и поне час преди/след друга храна.

9. Използвайте сурова тръстикова захар (мусковадо, джагъри) или кленов сироп за подслаждане. Други захари и мед трябва да се избягват.

10. От подправките обърнете внимание на кориандър, канела, черен пипер, дълъг пипер, копър.

11. Телешкото, морските храни и яйцата увеличават Пита и консумацията им следва силно да се намали.Силно се препоръчва пълно елиминиране на всички меса до подобряване на състоянието. След това могат да се включат пилешко и други птичи меса.

12. Избягвайте люти чушки, бял пипер, червени чушки, домати, суров лук и чесън.

13. Подходящи за честа консумация са аспержи, краставици, зелен боб, грах. Някои зеленчуци влияят отрицателно на функцията на жлезата при намалена функция – това са броколи, зеле, карфиол, кейл, спанак, ряпа и репички, както и ягоди и праскови.

14. Препоръчителни са сладки плодове като грозде, череши, боровинки, напълно узрели портокали, сливи, ананаси, диня, пъпеш и др. Избягвайте не добре узрели плодове, както и кисели като лимони, грейпфрут, маслини.

15. Ядки – в малко количество, печени или накиснати, но не и фъстъци.

16. Никаква соя – възможни са само продукти от ферментирала органична соя.

Пози от Йога, които са много полезни при намалена функция на жлезата:

1. Всички обърнати асани.

2. Бавни пълни кръгове с главата в една и в обратната посока.

3. Всички пози, подобряващи равновесието.

Билки и лекарства:

1. Заместете кафето сутрин с чай от джинджифил и лимон – сокът от половин лимон се смесва с 1 ч.л. настърган пресен джинджифил; сместа се залива с вряла вода и се запарва 10-15 мин. След това се прецежда и може да се добави по желание до половин ч.л. суров местен мед.

2. След обяда и вечерята по 1 капс. Амла-С (амалаки) на Хималая.

3. 1 с.л. кокосово масло дневно при готвенето през зимата; 2-4 с.л. – през лятото.

4. През лятото се отразява добре 1 капс. Нийм след обедното хранене.

Това са общи универсални неща, които биха имали положителен ефект върху всички с Хашимото или намалена функция на жлезата. По-специфични указания могат да се дадат само след преценка на индивидуалната конституция и състояние на конкретния човек.