Митовете за токсичната пшеница

lifespa image, young boy standing in wheat field looking up

Експертите по безглутеново хранене използват множество т.нар. „токсини в пшеницата“ като доказателство, че пшеницата – най-старата зърнена култура, която е започнала да се консумира преди 3.4 милиона години – трябва изобщо да се изключи от храната ни завинаги.

В тази статия искам да споделя другата страна на науката, която показва, че тези „токсини“ (някои от които са естествени анти-нутриенти) все пак не са така токсични, както се описват. Всъщност, става ясно, че тези анти-нутриенти имат много полезни свойства в организма ни.

В допълнение, така наречените токсини в пшеницата, са част от едно цяло, много полезно за нас. Хората са яли хранителни токсини милиони години, токсини, които са много по-вредни от тези в пшеницата. Например доматите и картофите в началото са били смъртоносни, но днес благодарение на хибридизацията, в тях са останали много малко от тези отрови. В случая с пшеницата, ние сме изгубили ползата на цялото търсейки вредата на част от него като причина за неспособността ни да усвояваме пшеница.

Нека се заровим по-дълбоко…

Филати – анти-нутриенти

Филатите са анти-нутриенти, които помагат за блокиране на бактериалните ензими и недопускането им до вътрешността на зърното, докато то спи в земята чакайки поникване през пролетта. Притесненията относно филатите са, че те блокират усвояването на минерали като калций, желязо, фосфор и цинк.

Докато защитниците на хранене без зърнени храни прокламират, че филатите могат да причинят значителен недостиг на минерали, множество независими проучвания не са успели да докажат, че това наистина е така. Напротив, в едно изследване (1) са сравнявани две групи хора – една с високи нива на филати в храната, а другата – с ниски. След 8 седмици е установено, че групата високо съдържание на филати усвоява с 41% по-добре желязото, отколкото групата с ниско съдържание на филати. Това предполага, че телата ни са се пригодили през еволюцията за редовна консумация на филати.

Други защитници на беззърнено хранене проповядват, че храните с много филати като зърнени и бобови, изтеглят калций от костите и причиняват състояния на намалена костна плътност. В друго проучване с добре балансирана диета, включваща храни с високо съдържание на филати, като зърнени и бобови, е доказано положително влияние върху костната плътност. (2)

Други проучвания показват, че фитиновата киселина от хранене, богато на зърнени и бобови храни: (3)

Намалява холестерола и триглицеридите
Намаляват риска от отлагане на калций в бъбреците
Има защитно действие срещу рак на дебелото черво

Друго изследване показва, че храна, богата на пшенични фибри и фитинова киселина, намалява усвояването на някои минерални вещества и антиоксиданти в тънките черва, така че те се транспортират в несмляно състояние към дебелото черво, където служат за храна на множество полезни бактерии. Всъщност, тези вещества водят до удвояване на продукцията на изключително полезната бутирова киселина в дебелото черво – която е отговорна за имунитета, енергията на клетъчно ниво, пролиферацията на полезен микробиом и още много други полезни функции (3). Явно през милионите години консумация на пшеница, сме се научили да я усвояваме и използваме в продължение на целия ни храносмилателен тракт.

Алфаглиадини

Веднага след като отхапем залък хляб, множество микроби в устната ни кухина започват да произвеждат ензими, които помагат при разграждането на трудно смилаемите глутенови глиадини (7,8). Затова е важно да се дъвче бавно и дълго. Тези микроби са установени и в хранопровода и стомаха, което идва да покаже, че имаме еволюционна способност да усвояваме глутена, който започва да се обработва още от устата, през хранопровода до стомаха.

В тънките черва се произвеждат храносмилателни ензими, наречени дипептидил-пептидази IV (DPP-IV), които спомагат за пълното разграждане на алергенните протеини като глутен (пшеница, ръж, ечемик) и казеин (мляко и млечни продукти) (5). Тези ензими са най-активни на границата на дванадесетопръстника, където разграждат напълно епитопа на глиадина – най-алергенната част от протеина глутен. DPP-IV спомага също така за подобрена активност на други храносмилателни ензими, занимаващи се с разграждането на молекулите на глутена и казеина (3,4,5).

В дебелото черво също са открити бактерии, разграждащи глутена, където те произвеждат ензими, наречени глутинази, които продължават работата по пълното разграждане на трудно смилаемите глиадини в глутена. Смлените части на глутеновите протеини се използват за храна на чревните бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини (SCFA), изключително полезни за здравето на чревната лигавица. Тези микроби предоставят храна за други важни бактерии в чревния тракт. Излишният глутен се елиминира чрез изпражненията (7,9).

Ако не сме пригодени да консумираме пшеница, както се твърди, как се обяснява тогава развитието на толкова съвършена система за храносмилане на пшеница и други зърнени в продължение на целия ни храносмилателен тракт?

Аглутинин в пшеничния зародиш (WGA)

Аглутинина в пшеничния зародиш е вид лектин, анти-нутриент, който защитава зърното от насекоми и гниене докато зърното чака да поникне през пролетта. Всички зърнени култури на планетата, вкл. ориз, всички бобови, всички картофови като домати, картофи и т.н., съдържат лектини, които ги предпазват от отрицателните фактори на външната среда. Не изглежда разумно да избягваме всички зърнени и бобови, тъй като примерно ориза и боба са основни храни за човека от хиляди години. Когато разглеждаме храната на културите с много столетници, виждаме, че те консумират всички тези богати на лектини храни. Може би все още има какво да научим за фината природа на храната, която консумираме, защото тя не е само макро- и микро-нутриенти.

Докато все още преобладават обвиненията, че аглутинина в пшеничния зародиш, както и всички останали лектини, са токсични, причиняват възпаления, че са невротоксични, причиняващи рак и представляват причина за изключване на всички съдържащи ги храни, започват да се появяват и други изследвания, които подобряват разбирането ни по темата.

Едно изследване например (10), показва ясна връзка между аглутинина и положителните му ефекти върху стомашно-чревния тракт и противотуморните му свойства. Изследователите дори разглеждат аглутинина и лектините като възможен компонент в нови лекарства срещу рак.

Докато изследванията против зърнените култури и против лектините продължават да се трупат, все по-често се появяват и научни аргументи в защита на зърнените и бобови храни. По-важното е, по мое мнение, че разрушаването на храносмилателната ни система благодарение на изключването на такива големи групи храни, ще ни направи много по-податливи и неспособни да се справяме с много други храни в бъдеще, ако не обърнем внимание на основната причина за тези проблеми.

Имайки предвид доказателствата, че консумацията на пшеница е причина за предотвратяване на рака на дебелото черво, сърдечно-съдови проблеми, дивертикулитис, запек, синдрома на раздразнено дебело черво, както и факта, че е храна за човека от милиони години, показва, че сме едва в началото на истинското и пълното й разбиране като храна в нейната цялостност.

Опиати в пшеницата

В много от ежедневните храни на човека се съдържат вещества, подобни на опиати, които предизвикват в организма реакция, подобна на тази на опиати. Въпросът тук е следния: Трябва ли да избягваме храните, в които майката Природа е поставила такива вещества, че да ни провличат повече и съответно да ги консумираме повече?

Може би най-силното доказателство в тази посока за човешката раса е майчиното мляко, което буквално е пълно с морфиноподобни субстанции. Повече от ясно е, че това е така, за да може бебето да иска още и още мляко, с което да расте и да се развива – директно свързано с оцеляването ни като вид. Единственото друго животинско мляко със съдържание на подобни вещества е кравето мляко.

От друга страна, майчиното мляко е сладко, което допълнително задейства реакции в мозъка като на опиат. Докато ние сме извратили сладкия вкус на естествените храни с рафинирани захари и други подсладители, сладкият вкус за древните хора е бил първата застраховка – ако храната е била сладка, това е било достатъчно, за да се смята за безопасна.

Други храни, които съдържат естествени опиати или предизвикват подобен телесен отговор са: соя, спанак, ориз, месо, риба, пшеница, млечни краве продукти, плодове, кафе и шоколад (12). Трябва ли да избягваме всички тези храни? Пшеничните и млечни опиати са екзорфини, силно критикувани, че предизвикват пристрастеност към тези храни, докато кафе и шоколад (които много по-силно пристрастяват), се смятат едва ли не за здравословни храни. Дори кафето беше наскоро одобрено от Федералната служба по лекарствата и храните на САЩ като носител на много ползи за здравето, ако се приема „по-малко от пет чаши дневно“ (13). Вижте статията ми “Кафето: Добрият, лошият и гледната точка на Аюрведа” за повече информация по темата.

Много безглутенови експерти обвиняват съдържанието на опиати в пшеницата като причина за пристрастеност, по-голяма консумация и повишаване на теглото. Например, в книгата Пшеничен корем, проучванията цитират факти, че след блокиране на тези опиати с лекарства, консумацията на пшеница значително намалява.

Но когато се заровим малко по-дълбоко, установяваме, че в други изследвания консумацията не месо също намалява с около 50% под въздействието на същите лекарства, блокиращи опиатите (15). Всъщност, оказва се, че подобни лекарства намаляват общата консумация на каквато и да е храна с 22% (14,15) и с 28% при други проучвания – което показва, че храната въобще има ефект, подобен на опиат върху мозъка на човека и това е свързано с оцеляването му като вид (14).

Истината е, че съществуват много токсини в много от храните, които човек консумира от хиляди и милиони години и че сме се приспособили към тях. Екзорфините в пшеницата, ако не са смлени пълно, могат да предизвикат стомашно-чревно дразнене, но също така е ясно, че ние имаме храносмилателната сила, ензимите и микробите, необходими за пълно усвояване на пшеницата – опиати, глутен, филати, лектини и всичко останало. Проблемът не е в пшеницата, а в загубената способност на някои хора да я усвояват така, както е заложено и точно това е причината за множеството заболявания, свързани с глутенова непоносимост, с които се сблъскваме в днешно време.

Раундъп и пестициди – купувайте органична продукция!

Множество изследвания показват, че при поглъщане на глифосат, нивата на добрите, полезни бактерии рязко спадат и се увеличава дела на вредните бактерии в стомашно-чревния тракт (16). Тези бактерии доказано дразнят чревната лигавица и са една от причините за непоносимостта към глутен. Постоянното излагане на действието на глифосат, както и на други пестициди, причинява бавна, стабилна и постоянна промяна на човешката микрофлора с последващи възпаления на чревната лигавица. Нормалната чревна флора подпомага храносмилането, защитава от чревната лигавица от пропускливост и автоимунни състояния, подобрява имунитета и синтезира витамини (17).

Изследване свързва пряко ГМО храната с намалени нива на ензимния прекурсор зимоген, синтезиран от панкреаса, който е жизнено необходим за ензимите, разграждащи трудно смилаемите протеини като глутена (18). С недостатъчно количество от тези ензими, трудните за смилане протеини стават още по-трудни.

За да избегнете излагане на глифосат: Купувайте органична пшеница. Препоръчвам древните сортове като напр. камут, еднозърнест лимец, спелта ако имате възможността.

>>> Научете повече в новата ми книга „Яжте пшеница“.

Референции:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26041677

2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25351648

3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3507301/

4. http://pubmedcentralcanada.ca/pmcc/articles/PMC3179774/

5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7592366

6. http://www.bmhvt.org/gallbladder-disease-increasing-and-trending-younger/

7. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20948997

8. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25519429

9. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21671042

10. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1952898