Пътешествие из петте сетива - вкусът

От
хилядолетия храненето е свещено събитие. Според някои схващания от миналото,
намерението и енергията, които влагаме, докато приготвяме храната, както и
начина, по който се яде тази храна, я зареждат емоционално и този емоционален
заряд – било той гняв, завист или радост – ще навлезе в тялото.
В
днешно време науката предполага, че тези леко доловими впечатления са съвсем
реални и че храненето с яснота на съзнанието, по спокоен, съзнателен начин,
може да доведе до някои много специални ползи за здравето.
Има
една стара ведическа поговорка, която гласи: „Ако се храниш прав, смъртта
наднича зад рамото ти.“ Тази поговорка има просто научно обяснение,
което нашата култура игнорира от десетилетия.
Съществуват две основни
нервни системи в тялото, които по естествен начин се активират и дезактивират
автоматично.
1. Симпатиковата нервна система се
активира, когато сме под стрес. Когато се храним, докато шофираме, стоим
изправени, вървим или бързаме, нашата храносмилателна система буквално блокира.
Това е така, защото тялото обикновено използва цялата си енергия и съзнание, за
да се справи с появилия се стрес. Когато тялото е в състояние на тревога, то не
може да се отпусне и да храносмила правилно.
2.
Когато обаче тялото е отпуснато, парасимпатиковата нервна система, която
отговаря за почивката и храносмилането, се активира и поддържа всеки аспект от
нашия храносмилателен процес.
Налице са убедителни
изследвания в подкрепа на това да отделяме време да сме спокойни, да се храним
и да ядем храната си с внимание и осъзнатост.
Храненето с осъзнатост и забавянето, за да можем съзнателно да
се насладим на вкусовете и ароматите на всяко хранене, се свързват със
значително намаляване на теглото, по-малко необуздано нервно хранене, депресия,
негативни усещания и чувство на стрес, наред с много други.
Има
и друга стара поговорка от началото на 19-ти век, която гласи: „Dis-moi ce
que tu manges, je te dirai ce que tu es.“ Това в превод значи, „Кажи
ми с какво се храниш и ще ти кажа какъв си.“
Тази
известна, вековна поговорка вече е подкрепена и от модерната наука – ние
наистина се превръщаме в това, която ядем!
Налице
са нови проучвания, според които нещата, които вкусваме, влияят на
емоционалните ни сигнали и активността на мозъка, както и че онова, което ядем,
чувстваме и мислим, както и поведението ни и това как се отнасят към нас, може
по епигенетичен път да се отрази на строежа на гените ни.
Според
едно знаково проучване, когато участниците усещат добронамерено, любящо и
грижовно намерение в начина, по който е приготвена храната им, тя в повечето
случаи се възприема като носеща повече наслада. За храната, приготвена
по любящ, добронамерен начин, се доказва научно, че има по-добър вкус.
Интересното е, че
изследователите установяват, че шокът, предизвикан с добри намерения боли
по-малко, и че масажът с добри намерения се усеща по-приятен от обикновения масаж.
Любовта и грижата наистина правят животът като цяло по-добър!
Интелигентността на растенията
Микробите
по растенията, които ядем (и в почвата, в която са тези растения), се повлияват
от стимули от тяхната околна среда, на база поведение, свързано с оцеляването и
емоциите.
Например,
ако един стресиран скакалец се страхува, че някой го дебне, за да го изяде,
този стрес променя биохимията на скакалеца, което от своя страна променя
микробите в почвата, след като скакалецът умре и се разгради, което пък променя
и растението, което ядем, и което е израснало в тази почва.
И
нека не забравяме, че растенията, с които се храним, сами по себе си са сложни
форми на живот, и че са много чувствителни към своята околна среда!
В
едно проучване изследователите установяват, че растенията реагират на звука от
заплашителни вибрации (причинени от гъсеници, които ядат листата), като
освобождават защитни летливи химикали, които отблъскват гъсениците от листата.
Интересното е, че тази реакция спрямо звука от гъсениците, които ядат листата,
е различна от реакцията, която растенията имат към звукови вибрации като
тишина, вятър или песента на някои насекоми.
Освен
това, има сведения, че растенията показват признаци за комуникация с други
растения, за да се защитават срещу вредители.
И
след това, когато ядем тези растения, биохимическите промени от поведението за
оцеляване на растението (и емоционалните заряди от аюрведична гледна точка)
стават част от нашата собствена биохимия.
Последващите
научни изследвания сочат, че растенията са чувствителни на вибрации (дори и на
звук!) и могат да „научават“ поведения, базирани на повтарящи се стимули от
околните им среди. Паразитиращите растения дори имат умението да оценяват
хранителната стойност на потенциалната си „плячка“ от разстояние.
Динамиките и
чувствителността, свързани с това как растенията общуват с околната среда,
илюстрират доколко всичко в жизнения цикъл е взаимосвързано и зависещо едно от
друго. Когато ядем тези растения, ние получаване сложна
генетична информация от тях – затова е важно да усещаме вкуса им!
Емоционално заредена храна
Според
древните аюрведични принципи, за храната винаги се е твърдяло, че може да
е емоционално заредена, да се повлиява от всеки аспект на това как е отгледана,
приготвена и консумирана.
Всяка
брънка от хранителната верига се отразява на храната ви – включително и
емоциите и микробите на жътваря, който прибира реколтата, работникът, който я
доставя, продавачът, който ви я продава, готвачът, който я приготвя, атмосферата,
в която се храните, и дори вашите емоции, докато ядете. Всички тези фактори се
записват из милионите микроби, които естествено се намират върху храната, която
ядем.
Обикновено
се казва, че когато човек е ядосан, не е хубаво да яде, и че храната, сготвена
с любов и грижа, е питателна и дори лечебна.
На
езика на Аюрведа думата за вкус е rasa. Rasa е същата дума, която се
използва и за „емоция“, както и за „лимфа“, „формиране на тъкан“ и ojas
(виталността на тялото). Изучаването на rasa (вкус или лимфа) се нарича rasayana или
изучаване на дълголетието според Аюрведа. Счита се също и че има много
хармонични (sattvic) вкусове, за които се смята, че са свързани с
rasayana или здравето и виталността на нашето тяло, подхранени емоции и
дълголетие.
Взаимният
обмен на толкова много епигенетична информация при всяко наше хранене е
истинско свидетелство за това колко изначално свързани сме с природата.
Това,
което науката тепърва започва да изяснява, е, че съществуват почти невидими
механизми в тялото, които едва тепърва започваме да разбираме, и че ние сме преки
продължения на нашата среда.
Едва
доловимата игра между нашата микробиология и гените ни и епигенетичните
въздействия върху гените ни от околната среда може да се окажат бъдещето на
медицината.
Колкото и да е
невероятно, преди хилядолетия Аюрведа описва идеалният начин на живот, който е
изключително свързан с естествените циркадни ритми, и който е в помощ на нашата
микробиология и е епигенетично изграден така, че да оптимизира
най-положителните строежи на човешките гени. Всичко започва с храненето и
усещането на вкуса на храната с любов и осъзнатост.
Превод:
Александрина Танева
По материали
от lifespa.com