Бихте ли предпочели смъртта пред срама?

Колко далеч можем да стигнем защитавайки репутацията си?

В скорошно проучване, публикувано в списание Социална психологична и личностна наука, изследователите са изследвали причините, поради които така силно защитаваме репутацията си.

През 1943 г в своята дисертация „Теория на човешката мотивация“, Абрахам Маслоу пише за това, което той нарича „йерархия на нуждите“ – теория на мотивацията, която обяснява как признанието от другите е дълбоко залегнало в човешката психика, но само след удовлетворяване на основните потребности като храна, подслон и сигурност.

Въпросът е, приложима ли е тази теория в днешно време?

Живеем в свят, където е много възможно всичко, което правим да се запише на видео, снимка, блог, история - факти или слухове няма значение – и всичко това да обиколи планетата за броени минути.

Дали толкова силно защитаваме репутацията си, защото е толкова крехка и толкова лесно и бързо може да бъде унищожена?

Анди Вонаш, психолог от Университета в Северна Каролина в Чапел Хил, е провел проучване на репутацията със 111 доброволци. Ето някои интересни резултата от това проучване: (1)

·        40% са заявили, че предпочитат година в затвора и чиста репутация, отколкото свободен живот, но с криминално досие;

·        70% са казали, че биха си ампутирали ръката вместо да си татуират на челото свастика;

·        53% биха избрали мигновена смърт пред цял живот като заподозрени в детска порнография;

·        30% биха предпочели смъртта пред дълъг щастлив живот, но заподозрени в детска порнография след смъртта си.

За да се доведе проучването по-близо до реалния живот, на бели студенти била представена анкета, измерваща степента на расизъм. След това бил предоставен избор на участниците – да се обявят публично резултатите или да сложат ръцете си за определено време в кутия с червеи и други гадини.

След като било фалшиво обявено, че според резултатите от анкетата участниците са отявлени расисти, 30% от студентите избрали да пъхнат ръцете си в кутията с червеи, 63% избрали да изпитат нечовешка болка с потапяне на ръцете си в ледена вода и само 4% избрали да се публикуват резултатите им публично, въпреки че много от тях подозирали, че резултатите са неистински. (1,2)

Няма съмнение, че белегът по репутацията може да е белег до живот. В Саудитска Арабия напр., ако някой е хванат да краде, ръката му бива отсичана, което го прави белязан до живот като престъпник. В САЩ криминалното ви досие ще ви преследва цял живот където и да отидете, дори ако напълно трансформирате живота си – репутацията ви трудно ще се промени.

Гледната точка на Аюрведа

Как е станало така, че сме толкова пристрастени към образа си в обществото, към репутацията си? Дали това е от скоро заради прозрачния свят, в който живеем, все повече онлайн? Нека да видим какво има да каже по въпроса Аюрведа.

Основна теза в аюрведичната психология е „Не се привързвайте към плодовете на своите действия“. Резултатите от действията ни разглеждаме като възнаграждение, което задейства определени „хормони на наградата“, напр. допамин, като по този начин ни прави зависими от наградата. Парите, властта, известността, успеха, секса, хазарта, храната, захарта, кофеина, любовта, пазаруването, харесването на имиджа и популярността ни в социалните мрежи и още много неща, които ценим високо като част от модерния свят, ни правят неусетно все по-зависими от хормоните на наградата, от „плодовете на нашите действия“.

Наскоро беше връчен Медала на Конгреса на група ветерани от войната, като много от историите им бяха обявени публично за първи път едва тогава. Червената нишка във всичките им истории беше единодушната им скромност и смиреност. Тези хора никога не са действали с цел внимание, признание, одобрение или награда.

Може би най-добрият пример от всички тях беше на медик с име Гари Майкъл Роуз, който в продължение на десетилетия никога не е говорил за действията си през войната, дори с роднините си. Бойните му другари разказваха истории за него как е пренасял ранени войници на гърба си. Спасил е няколко десетки човека, пренасяйки ги до хеликоптерите под обстрел. Това е да не бъдеш привързан към резултатите от действията си!

Според Аюрведа, начинът да не бъдем зависими от хормона на наградата и от живот, изпълнен с нужда от одобрение, благодарност, внимание и външна оценка, е да даваме истински и пълно отвътре. Това се нарича „субективно отнасяне“, където действаме само и единствено от себе си и нищо друго – независимо от външното одобрение или награда.

За съжаление, прекалено сензорно стимулиращата ни култура ни е хванала в капан, в който поведението на повечето от нас е „обективно отнесено“- когато действаме на база обективност или нещо извън нас и което ни прави зависими от резултатите от постъпките ни.

Случайните добри дела без мисъл за отплата представляват най-висшето добро. Тогава репутацията ни се грижи сама за себе си.

Референции:

1.     http://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/1948550617720271

2.     Scientific American. Bad Reputation. Nov. 2017. P.15

(по материали от lifespa.com)

ТРИ НЕОБИЧАЙНИ НАЧИНА ЗА СВАЛЯНЕ НА ТЕГЛО

Броенето на калории и вниманието какво ядем много често не е достатъчно, за да се освободим от излишните килограми.

Съществуват и фини фактори, които водят както до свръхтегло, така и до недостатъчно тегло.

Нека да видим. Имаме нужда от храна на всеки 4-5 или 6 часа не защото сме в недостиг на протеини, въглехидрати или мазнини. Всеки има енергийни депа, които при нужда могат да го поддържат в добра форма най-малко няколко дни. Храната освен това, което виждаме, има и фина част, която не виждаме. Ние се храним няколко пъти през деня защото имаме нужда точно от тази фина част на храната, от която се нуждаят мозъка и сетивата ни, за да бъдат в баланс.

Съществуват шест вкуса: сладко, кисело, горчиво, лютиво и стипчиво. Всичко, което консумираме (храна, идеи, емоции, чувства, отношения) представлява комбинация от тези вкусове и има способността да задоволява нашия специфичен емоционален или физиологичен глад. Сладка любов, горчиви сълзи, киселия вкус на несбъднати стремежи, горчивия вкус на скръбта и сухотата в устата когато сме изплашени (стипчиво) са само няколко примера за това как вкусовете не се отнасят само до материалното. Когато Изпитваме определена емоция имаме хужда от съответния вкус, за да запълним изразходваното с емоцията. Липсата на удовлетвореност в отношенията ни от всякакво естество (със съпруг/съпруга, деца, родители, колеги, шефове и т.н.) се проявява много често като тенденция за компенсиране чрез консумация на липсващия вкус.

Когато осъзнаем, че всичките ни желания за храна са всъщност глад за определен вкус, а не точно за определена храна, можем да се научим да намираме този вкус в много други неща, а не задължително в храната.

Модерните проучвания доказват това, което Аюрведа знае от древността: липсата на любов, прошка и благородство води до напълняване. За разлика обаче от модерната наука, Аюрведа дава практически насоки как да придобием тези качества.

Любов.

Любовта е сладка. Липсата на любов ни кара да търсим заместител в сладкото и сладкишите.

Вечер, след изморителен ден е толкова лесно да отрежем едно парче торта или друг сладкиш, напълно осъзнавайки вредата, която си причиняваме. Сладкото в концентрирана форма е алкохол. Когато сладкишите вече не помагат, се обръщаме към алкохола, за да запазим съзнанието в баланс. Но това е измамно и всеки от нас е наясно.

Какво да направим?

В момента, в който човек осъзнае безсмъртната си природа и единството на всичко в света, овладяването на емоциите става много лесно. Разбираме, че за добри взаимоотношения не е нужно другата страна да сътрудничи. Достатъчно е да бъдем позитивни едностранно, да бъдем добри едностранно. Ако някой е агресивен или постъпва подло с нас, няма нужда да контактуваме пряко с него/нея. Ще се изненадате как този човек се променя когато се отнасяме позитивно към него без да контактуваме пряко. Писано е за врагове, които се превръщат в приятели благодарение на следната практика: Седейки с изправен гръб всяка сутрин повтаряме няколко пъти на глас "Нека всички същества са щастливи", концентрирайки се в сърцето си.

Ако това ви се струва смешно и неприложимо в днешния свят, можете просто да желаете щастие няколко пъти дневно на партньора си, на шефа си и т.н., но с чисто сърце и много скоро ще се убедите как те започват да променят отношението си към вас в положителна посока.

Прошка.

Другото качество, което се среща рядко, е прошката. Ние трудно прощаваме, защото сме забравили, че този материален свят не е нашия дом. Ние и всички други се намираме тук заради минали грешки. Трудно е да се приспособим да живеем в този свят. Поради това грешките са неминуеми.

Какво да направим?

Съзнанието, че грешките в този несъвършен свят са неизбежни, помага в култивиране на търпимост към грешките на другите.

Аюрведа предлага много просто, но и много ефективно лекарство. Животът съгласно природните ритми доказано намалява и успокоява раздразнителността и нетърпимостта към грешките на другите. Слънцето е извор на оптимизъм и прошка. Луната е източник на стабилност и спокойствие. Лягайки си за сън около 21-22 ч. ни дава възможност да "хванем" достатъчно лунна енергия, за да се чувстваме стабилни и спокойни през следващия ден. Ставаки от сън сутрин преди 6 ч. (най-добре около час преди изгрев) ни носи оптимизъм, доволство и способност за справяне с неволите на живота. Ако не успеем да акумулираме три лунни часа (21 до 24 ч.) за сън и три слънчеви часа (9 - 12 ч.) за акумулиране на сила на волята и позитивизъм, чувствителността ни към негативното нараства лавинообразно.

Благородство и щедрост.

Данни от модерни проучвания:

1. Немси изследователи са открили ген, свързан с алчността. Поканени са доброволци, които да играят компютърна игра, печелейки пари с възможността да даряват спечеленото на бедни деца. Генетиците са установили, че тези, при които има наличие на активен COMT ген, вариант G, са дарили всичко спечелено от играта, докато носителите на вариант А - генът за "алчност" - са дарили по-малко от половината. Изследването е публикувано в списанието Социално-когнитивна неврология през 2010 г.

2. Алчността, а не толкова мързела, е главна причина за затлъстяване в развитите страни, според проведеното изследване.

Изследователите само назовават проблема без да казват как да се реши. Аюрведа също счита, че алчността е основна причина за наднорменото тегло. Но тъй като живеем много животи, е възможно да сме били алчни преди и сега да плащаме сметката.

Какво да направим?

За наутрализиране на алчността се практикува щедрост. Хранете гладните и давайте на нуждаещите си; ставайте доброволци когато това е възможно; помагайте на другите. Проблемът е, че понакога не разбираме, че сме алчни отвътре. Мощен начин за преодоляване на скритата алчност вътре в нас, е предлагането на храна на Боговете преди да се храним. При всички религии се казват молитви преди храна, благодарейки на Боговете за храната. Можете просто да кажете няколко думи на благодарност за храната си в зависимост от религията, която изповядвате.